Младежки Вестник

Анелия Валериева Царевска

Университет за национално и световно стопанство, гр.София

Студент, специалност: Медии и журналистика

 

Социалното предприемачество е различен начин на икономическа активност (правене на бизнес, стопанска дейност), която смесва находчивостта на бизнеса със социална мисия, умелото съчетаване и баланс на социални и икономически цели. Най-общо казано, със социално предприемачество се занимават социалните предприятия. Под социално предприятие трябва да разбираме такова, което се издържа изцяло от собствената си стопанска дейност на пазара, което функционира в полза на служителите си, като им осигурява заетост (СП в тесен смисъл) или в полза на други уязвими групи или социални каузи (СП в по-широк смисъл). То може да бъде както търговско дружество, така и НПО. Социалните предприятия в България са сравнително нова форма за социална ангажираност на бизнеса, които не са свързани и не ползват опита на действащи подобни организации в страната от миналото.

Обект на настоящото изследване е социалното предприемачество в България.

Предмет е проследяването на тенденциите и проблемните зони на база доклади, статии, статистически данни и други.

Целта е да се покаже какви са причините  в страната ни социалното предприемачество да не е толкова развито в сравнение с други европейски държави.

Основната хипотеза гласи, че социалното предприемачество в България не е масово развито и широко застъпено, но първите крачки се полагат.

Задачите на изследването са да бъдат проследени социалните предприятия в България и да бъдат сравнени с други такива в европейски държави.

 

  1. Социалните предприятия в България и Германия – прилики, разлики, тенденции и проблеми

Сайтът http://social2business.org публикува данни от изследване, което цели да запознае читателя със социалните предприятия в България и Германия. Изведени са множество критерии, които ще разгледаме.

Изследването показва, че социалните предприятия в България не са с богата история и опит, докато тези  в Германия са със значително повече традиции в социалното предприемачество.

Основната цел на социалните предприятия в България  е свързана с образователната и социалната услуга, докато в Германия  социалните предприятия осъществяват дейност в сферата на производството, търговията и консултантските услуги.

Структурата на целевите групи в двете страни също е различна. В България се  осигурява подкрепа на представители на уязвими малцинствени етнически групи и на хора с увреждания, докато в Германия приоритетно се подпомагат хора с увреждания и лица, страдащи от различни зависимости. Като цяло обаче водещите цели  в двете страни съвпадат, а именно  стимулиране заетостта, преквалификацията на лица от уязвими групи и към подобряване на условията за живот в районите, в които тези лица живеят.

Водещият  мотив за създаване на социално предприятие в България и Германия е един и същ, а именно проявата на добра воля, идваща от фирмената мисия. Хубав факт е, че мотивацията на заетите лица в социалните сфери е доста висока.

Важно е обаче и чия е инициативата за създаване на социални предприятия. Проучване твърди, че в България инициативата идва най-вече от общините, а в Германия – от частни организации, студентски общности, родителски организации, църковни организации и др.

Стигаме и до един основен въпрос, а именно финансирането на предприятията. В България те се финансират най-вече от външни източници и със средства от европейския съюз, като собствените средства са много слабо застъпени. Затова у нас висок дял от предприятията са с общинска структура.  В Германия положението е по-различно. Преобладаваща част от средствата там са от приходи от дейността на социалните предприятия.

В България социалните предприятия не си сътрудничат едни с други, защото те реално дори не познават ползите от подобно сътрудничество, докато в Германия положението е точно обратното.

За изследваните организации и в двете страни, в най-висока степен, мотив за сътрудничество и/или коопериране с други социални предприятия се явява възможността за партньорство, с цел получаване на финансиране по европейски програми.

Текущото сравнение не цели да принизява дейността на социалните предприятия в България, а само да покаже приликите и разликите между предприятията у нас и тези в Германия. Хубаво е, когато се прави една реална самооценка на ситуацията и се вземе пример от по-добрите в тази област държави. Можем да заключим, че социалните предприятия в България са сравнително нова форма на социална ангажираност на бизнеса и тепърва те ще се развиват все по-добре.

 

  1. Пример за успешно социално предприятие у нас:

Сайтът entrepreneur.bg ни запознава с историята на едно социално предприятие в България. То сенарича  „Хлебна къща“ и се намира в Габрово. Основателят на идеята се казва Надежда Савова, която решава да построи фурна на мястото на старата къща на баба си, където най-различни хора да се събират и заедно да замесват хляб. В основата е разбирането, че хлябът е универсален език за сближаване и споделяне.

Дълго време Надежда разглежда какви са условията, за да открие това социално предприятие и разбира, че не е лесно – трябва пари, а и хлебар който да поеме грижите за фурната. След близо две години тя успява да намери такъв човек – Михаил Черкезов, който днес заедно със своя партньор Николай Г. движат заедно всичко около предприятието. Наемат три деца от дом за деца, лишени от родителски грижи, като им осигуряват работно поле. Днес „Хлебната къща“ работи усилено, като всеки хляб се продава на цена 2-3лева. Тръгвайки първо от хляба, екипът стартира и социални събирания, в които различни хора създават методи за арт терапия и тиймбилдинг.

Ето как хлебната къща описва себе си в страницата си в Facebook:

„Хлeбна Къща „Св. Христофор” се роди като идея на 9 Май, 2009 г, денят когато се почита паметта на Св. Христофор, на който е и кръстена, а бе официално открита на 27 декември, 2009 г., денят на Ст. Стефан с когото е свързан нейният адрес (улица „Сан Стефано” 26, гр. Габрово) и нейната строителка прапрабаба Стефанка (Цанка) още през 1910 г.

Къщата се роди като мечта за едно уютно място за изкуство и духовност, за всяка възрастова група и народност, което щеше да се приюти в старинния дюкян за продаване на зеленчуци на баба Цанка.Нейната праправнучка е Надежда Савова, Председател на Международния Съвет на Самодейните Средища, (М3С), или International Council for Cultural Centers (I3C) (http://www.international3c.org/), със седалище в София и асоциирани 56 страни. Хлебната Къща е нестопанска организация с идеална цел, филиал на М3С и ползваща безвъзмездно зеленчуковия дюкян за културен център.

Хлебната къща не е финансово попечителствана от М3С, но участва в глобалната мрежа на Международния Съвет на Самодейните Средища, световна неправителствена организация/сдружение с нестопанска цел в обществена полза регистрирано според законодателството на Република България, като М3С приобщава в световно семейство страните, които имат подобни на читалищата национални мрежи от общностни културно-социални центрове, служейки им за обмяна на идеи и опит и развитие на международни сътрудничества между тях за по-добра служба на обществото.“

Янина Танева,една от създателките на Фабрика за идеи, споделя, че парите далече не са основният проблем при създаването на социални предприятия, а по скоро социалните предприемачи имат нужда от менторство и едва след това – „от малко пари“.  Решението на проблема според нея ще дойде, ако се създаде фонд за социални предприемачи.  „Фабрика за идеи“ работи по въпроса и в момента е партньор на международния проект “Price – promoting responsible investment and commerce in Europe“, чрез който търсят форми за етично финансиране в България. Александър Найденов – координатор на „Обединени идеи за България“, също споделя мнението си относно финансирането. Той дава пример с програмата на ЕС„Хоризонт 2020“, която дава възможност за развитие на социалните предприятия. Той споделя, че като успешен източник на финансиране са и някои общински проекти. Фондация Reach for change също подкрепя подобен вид дейности. Разбира се, самофинансирането си остава един от основните начини на финансиране на социалните предприятия.

 

  1. “Развитие на социалното предприемачество по оперативна програма „Човешки ресурси“

Сайтът capital.bg ни информира относно най-новата отворена процедура по оперативна програма „Човешки ресурси“. Тя е с бюджет от 15 млн. лева и цели да улесни достъпа до заетост и социално включване на уязвими групи – хора с увреждания, такива в неравностойно положение и социално изключени лица. Сред допустимите кандидати пък бяха социални предприятия, неправителствени организации и др. Крайният срок за изпълнение на дейностите е до края на 2019 г.

 

  1. Заключение:

В България социалното предприемачество не е широко застъпено и масово развито. То е по-скоро нов вид дейност, която тепърва ще се развива, като черпи опит от дългогодишни практики  в чужбина.  Не само финансирането, а креативният подход също е бариера, която българите трябва да преодолеят. Много е важна и информираността – всеки социален предприемач трябва да е наясно с възможностите, които му се предлагат, било то за финансиране или просто за споделяне и популяризиране на идеята му. Не на последно място, хората са най-важният елемент в едно социално предприятие, защото както казва хлебарят на Хлебната къща “Св.Христофор“ в Габрово – Мишо: „Две са нещата, които най-харесвам в работата си: Първо, да правя хляб за тези хора“ – споделя, оглеждайки редовните посетители около себе си – “и второ, те да са част от средата ми”, а партньорът му Николай допълва, че най-ценното в работата му са взаимоотношенията, които хората създават.

Categories: Литература

Comments are closed.

  • Архив

  • Колектив

    Отговорен редактор:
    Дани Стоянова

    Заместник редактор:
    Константин Костадинов

    Редакционна Колегия:
    Волен Русев
    Цветелина Василева
    Константин Костадинов

  • Контакти

    Адреси:

    София – ул. “Румен войвода”
    Пловдив – ул. “Победа”
    Варна – ул. “Панагюрище”
    Хасково – бул. “Раковски”

    Телефон: 0888476763

    e-mail:ngoyoungreporter@gmail.com
    prycenter@mail.bg