Ивайла Тодорова е родена на 30.01.1995г. в Казанлък. Учи в СОУ “Екзарх Антим I” с чуждо-езиков профил – засилено изучаване на английски и немски език. Занимава се с поезия от ранна детска възраст. Има публикувани стихотворения в местната преса, местни литературни списания и сборници, както и във вестник “Труд”. Благодарение на своя талант, Ивайла се класира на призови места в различни конкурси.

На каква възраст написа първата си творба?
-Ако трябва да бъда честна, може би още в съвсем ранна детска възраст-втори, трети клас, но по-философски, и по-поетично и художествено започнах да се изразявам преди две години, тогава всъщност стартира идеята и проектът за книгата ми.

Имаш ли свое любимо стихотворение или роман?
-От моите…нито едно не си харесвам, затова не мога да кажа кое ми е любимо. Последното нещо, което прочетох е романът „Любовта трае три години” и го направих, защото моята стихосбирка се казва: „Аз съм любовта” и реших, че някой е изключително нагъл да ми поставя ултиматуми (смее се), и затова го прочетох, но останах наистина очарована.

Любим автор имаш ли?
-Това не мога да кажа, чета много разнообразни неща, но любим автор, мисля че нямам.

Смяташ ли да се занимаваш професионално с писане?
-Смятам да продължа образованието си, като кандидатствам журналистика и да доразвия способностите си и това, което ми е дадено от Господ.

А коя е любимата ти приказка от детството?
-Червената шапчица.

Как намираш Хасково и хората тук?
-За пръв път съм в Хасково и съм много очарована.Хората са много позитивни, точно това ми направи впечатление. Аз съм свикнала на по-различно и студено държание, а тук в очите на хората има пламък и сияние. Самият град предразполага към това, някак си е много хармонично, много слънчево и усмихнато. Определено ще се опитам да посетя града ви отново.

Въпросите зададе Весела Маврова
Снимки: Розалина Киркова и Десислава Щерева
Редакция: Яна Георгиева