24 Май е празник на славянската писменост, на българската просвета и култура, който се чества от най-дълго време в съвременната ни история. На този ден в България се отбелязва делото на славянските просветители Кирил и Методий и създаването на кирилицата в Преславската книжовна школа.

В училищата и университетите Денят на българската просвета и култура се отбелязва с множество литературни конкурси, рецитали и концерти. В по-малките населени места 24 май се чества с венци, тържества и веселби в центъра на селището, а в големите градове и регионални центрове, Денят на Св.св. Кирил и Методий се отбелязва с паради и тържествени церемонии.

Въздигането на Кирил и Методий като равноапостоли и велики християнски учители става в България още с идването на техните ученици през 886 г. В епохата на византийско владичество българската държава изчезва от политическата карта на Европа, но остава „Държавата на духа“, по думите на акад. Дмитрий Лихачов.

Буквите, създадени от Кирил и Методий, преводите, които правят на най-важните богослужебни книги, защитата на правото на всеки народ да слави Бога на своя език, са от историческа значимост не само за формиране на българския народ, но и за неговия просперитет. Делото им е високохуманно и демократично, всеславянско, служещо на великата общочовешка идея за равенство на всички в духовната област.

Глаголицата е азбуката, която била създадена от двамата братя. Думата “азбука” произлиза от имената на първите две букви от глаголицата – азъ и боукы. Тя представлява система от графики, състояща от 38 букви, предназначени да отразяват съвсем точно звуковите особености на старобългарския език.

Делото на Кирил и Методий бива продължено от техните ученици Климент, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава, които, идвайки в България, намират подкрепа за своето дело от българския княз Борис I. Те създали по-лесни за изписване букви и тази азбука била наречена кирилица в чест на Константин-Кирил Философ. Днес на кирилица пишат не само българите, но и сърбите, черногорците, руснаците, украинците, белорусите, както и още много не славянски народи от бившия Съветски съюз, а също и монголците – общо приблизително около 200 милиона души.

Кирилицата била създадена към края на IX век вероятно в Преславската книжовна школа. Тази азбука включвала 24 букви от гръцката азбука. Кирилицата и глаголицата се ползвали едновременно в продължение на няколко века. На глаголица били писани църковните книги, а на кирилица – светските. Постепенно обаче новата азбука изместила глаголицата.

Всеки от петимата ученици има свой църковен празник, като освен това честваме общия църковен празник на двамата първоучители Кирил и Методий и петимата техни ученици всяка година на 27 юли. Празникът се нарича Свети Седмочисленици.

“Върви, народе възродени” е химнът на Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост.

Историята на създаването на химна е доста любопитна. Автор на текста е поетът Стоян Михайловски, който написал стихотворението през 1892г. Първоначалният текст бил озаглавен „Химн на Св.св. Кирилъ и Методи” и включва 14 куплета, от които ние днес изпълняваме най-често първите шест. През 1901 г. композиторът Панайот Пипков открил стихотворението в учебника на свой ученик. Изключително вдъхновен, той написал музиката към него само за около четвърт час.

В съвременната историография се смята, че на 11 – ти май 1851 г. в епархийското училище “Св. Св. Кирил и Методий” в гр. Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира празник на Светите братя Кирил и Методий – създатели на славянската писменост. Празникът започва редовно да се отбелязва през 1857 година, като денят не е случайно избран– това е общият църковен празник на двамата светии.

След въвеждането на Григорианския календар през 1916 г. празникът се чества на 24 май по официалния държавен календар, а по църковния литургичен календар този ден е на дата 11 май. През 1968 г. Българската православна църква, вече със статут на патриаршия, въвежда като литургичен календар т.нар. Новоюлиански календар, чрез който се премахва грешката на стария Юлиански календар. Но поради вече установената гражданска традиция светското, гражданското и държавно честване остава на 24 май.

24 май като празник на славянската писменост и на светите братя Кирил и Методий се отбелязва днес и извън България – в Русия той се чества за първи път през 1986 г. по инициатива на мурманския писател Виталий Маслов. В Мурманск е най-северната точка, където има паметник на Св. Св. Кирил и Методий. 

Това е един красив празник на духовното извисяване, на стремежа към усъвършенстване чрез постиженията на науката и културата.

Автор: Юлия Здравскова