Думата „цензура” според тълковния речник означава преглед на произведения, предназначени за публикуване, или на кореспонденция с цел упражняване на контрол.

Понятието „цензура” произлиза от латинската дума “censura”, която означава разследване. А оригиналното значение на думата е проверка на писмена работа. В Източна и централна Европа представителите на партиите с установена абсолютна власт искат да контролират медиите и информацията, която произтича от тях.

Цензурата има три форми и те са: предварителна, последваща или автоцензура. Предварителната цензура е процедура, която е лесно различима и лесно може да бъдат предотвратени проблеми. Тя се извършва на място, текстовете се преглеждат, редактират или изобщо не се публикуват, заради нареждане от по-висше стоящи лица. Последващата цензура представлява „режим на търпимост с условие на последваща забрана”. При нея може да се публикува информация, която да не бъде редактирана или спряна в началото, но си има своите последици. Последващата цензура събира и унищожава публикувани текстове. Автоцензурата на английски е обяснена така: упражняването на контрол върху това, което човек казва и прави, особено за да се избегне критиката. Автоцензурата се налага от отделния журналист, който си налага ограничения в професионалната практика. Автоцензурата е форма на самоограничаване и самоналагане на цензура. Прилага се в лични, интимни журналистически практики.

През 2000 година проучване на американски институт показва, че журналистите са притиснати около 40% от рекламодателите. Тоест те са длъжни да оформят статиите си по начина, по който на рекламодателите би им харесало и губят отчасти свободата на изразяването си.

В доклад на Мрежата по журналистическа етика през 2016 година е отбелязано, че медиите в Турция налагат „приятелско отношение” към политиците и бизнесмените в страната. Публикуват статии, които са в техен интерес. Критичната журналистиката в Китай, Мексико, Северна Корея, Иран и други подобни държави е обект на преследване и дори заличаване.

Индиректната цензура  от страна на политици и бизнесмени влияе върху автоцензурата. Индиректната цензура е наричана и „мека цензура”, но нараства като глобален проблем. Чрез нея се налагат ограничения  като те биват легални и от части не толкова забранени, като се подтиска свободата на словото. По време на икономическа нестабилност в държавата индиректната цензура се засилва до максимум, както може би ще бъде и след Коронавируса. Индиректната цензура е заплаха срещу журналистите дори за техния живот. Медиите, които отразяват положителните новини в политиката биват „награждавани”, а тези, които си позволят да проявят независимост биват „наказвани”. Журналистите от своя страна имат полза да бъдат „награждавани”, тъй като повечето медии са финансирани от държавната политика. Индиректната цензура по всякакъв начин налага автоцензурата. Това означава, че правителството търси начини, с които да ограничи свободата на словото до минимум, а на брифинги да заявява, че това са неверни твърдения.

Най-голяма индиректна цензура се прилага в България чрез рекламите и субсидиите. За да постигне една медия успех  тя трябва да показва управляващите в добра светлина. Тези, които не го правят не постигат гледаемост.

70% от българските журналисти се чувстват подтиснати от индиректна цензура, а дори и директни намеси, става ясно от проучване проведено през 2013 година на Асоциацията на европейските журналисти – България.

През 2018 година президентът Румен Радев заявява, че автоцензурата застрашава най-много България. В действителност никой не се меси в работата на журналистите, но от обстоятелствата те се чувстват притиснати и застрашени, което води до налагането на автоцензура.

Свободата на словото означава никой по никакъв начин да не се налага върху работата на журналистите. Какво да пишат, говорят и публикуват за държавата, собствениците на медии, рекламодателите и бизнесмените. За жалост тази идея не работи в България. Да изразиш собственото си мнение в общественото пространство е много рисковано действие в България. Ако човек реши да направи това той рискува много и изходът не е сигурен.

От 17ти век журналистите мечтаят да избегнат цензурата, но с неуспех. Въпреки, че живеем в демократична държава ние сме последната по място членка на Европейския съюз по свобода на словото. През 2021 година ние сме отново на дъното на класацията – 112 място по свобода на словото.

Властта по всякакъв начин атакува свободните журналисти и иска да оказва влияние върху тях. Предполагам, че всички се сещаме за ареста на двамата разследващи журналисти Димитър Стоянов от сайта „Биволъ” и румънецът Атила Биро от платформата RISE Project . Те бяха арестувани край Радомир по време на разследването си за злоупотреби с европейски фондове. От МВР се опитаха да потулят случая. Шефът на ГДБОП заявява, че журналистите не са били задържани, а отведени до районното за идентифициране на самоличността. Упоритите журналисти обаче отричат това твърдение. С този случай можем да видим, че когато журналисти се разследват  такива казуси биват подтискани от държавните органи. Интересно е, че в Румъния случая се отразява по обективен начин без да се спестяват обстоятелства и факти.

Да не забравяме и жестокото убийство на журналистката Виктория Маринова от Русе, което се случи през 2018 година. Виктория беше водеща в русенска телевизия, а убийството и според резултати от разследването не е заради работата ѝ.  Въпреки резултатите знаем, че журналистите в България са обект на чести нападки. Било то от групировки или институции. „Репортери без граници” открито и без задръжки казват, че вече до такава степен заплахите срещу репортерите са нараснали, че е опасно да изпълняват професията си.

В Европа заглушаването на журналистите се постига чрез липса на финансиране или съдебни дела. Властите предпочитат да не се отразяват дадени събития, като по този начин те облагодетелстват престъпването на закона.

С всяка изминала година България пада надолу в класацията по свободата на словото. Ние сме държавата, която е с най-лош показател от Европейския съюз. Живеем в демократична държава, а свободата на словото практически ни е отнета. В социалните мрежи също вече не може да се изразяваме свободно, тъй като сме застрашени от изтриване на публикация. Ако продължаваме да вървим по същия път за в бъдеще, България рискува да остане без независими журналисти и без активни млади хора, които да могат да изразяват себе си и своите виждания свободно.

Автор: Мелиса Бакалова

Източници:

http://bg.cultural-opposition.eu/high-school/censorship/

http://www.aej-bulgaria.org/bul/p.php?post=4613