На 23 февруари 2018г. в УНСС бе сформирана кръгла маса на тема „Сближаване на образованието с нуждите на пазара на труда“. Гости на събитието бяха Н. Пр. Ема Хопкинс – посланик, Марко Павич – министър на труда и пенсионната система на Република Хърватска, Марсел Ван Дер Хук – изпълнителен директор на АББ България и други.
Н. Пр. Ема Хопкинс откри темата, като не пропусна да благодари за поканата и пожела дискусията да бъде продуктивна.
Марко Павич в своето изказване разви тезата, че младите в училище биват учени на математика, физика, химия, в което няма нищо лошо, но трябва да се обърне внимание и на комуникацията. Иначе казано- на социалните предмети.
Доц. Бисер Петков – министър на труда и социалната политика, подкрепи тезата на Павич и спомена, че образователната система се нуждае от такива реформи, че децата да бъдат подготвени за определени професии.
„Наред с качественото образование и квалификация, в съвременните условия се изискват компетентност в областта на цифровите технологии и безспорно чужди езици“ – заяви доц. Бисер Петков.
Мнението си по въпроса изрази и Райчо Райчев, основател и изпълнителен директор на компанията Ендуросат: „Много е хубаво, че виждаме проблемите. Сега остава да ги решим.“
Райчо Райчев сподели също, че неговата компания обучава кадрите си сама, дори се пошегува, че тя е като едно модерно килийно училище.
В дискусията взе участие Веселин Димитров – изпълнителен директор на сдружение „Образование България 2030“. Той сподели своите наблюдения, че много кампании подкрепят каузи, свързани с образованието, от гледна точка на ПР. Също призова младите хора да са смели, тъй като все повече политиката изпада в един порочен кръг, където трябва да избира дали да вземе правилното решение, или популярното такова.
Д-р Мариана Тодорова (Българска академия на науките) – футуролог, представи прогнози за бъдещите професии на България. Според нея професии, изискващи физически труд, прости, повтарящи се действия, много скоро ще бъдат роботизирани напълно. Това, което ще се запази, са професии, които постоянно се сблъскват с решаване на сложни казуси.
В сърцевината на събитието всички стигнаха до заключението, че качеството „гъвкавост“ у младите е изключително важно. Необходимостта от развиване на дейности, подходящи за работни места, би могло да се случи само с помощ от страна на учители и социални работници. Ключова дума за бъдещето е адаптация. Младите да съумеят да се адаптират спрямо бързо развиващия се свят. Да се стремят да надграждат своята културна и емоционална интелигентност. Смяната на много работни места в живота на един човек е факт, но бъдещето е концентрация в една област или една професия, развита във всички възможни посоки, спрямо изискванията на пазара на труда.
Севдeлина Илиева
Студент УНСС- медии и журналистика