Българските традиции и обичаи до голяма степен са обвързани с православния християнски календар, заради което те представляват съчетание на старите български езически традиции с християнските обичаи. Тези дълбоко специфични обреди са свързани обикновено с почитането на Бога, светите мъченици, националните герои, природата, здравето, плодородието, семейното щастие, както и гоненето на зли духове и т.н. Българският обреден календар е съставен според годишната смяна на сезоните като ключови моменти са зимното и лятното слънцестоене. Най-често празниците в календара се делят на пролетни, летни, есенни и зимни.

ПРОЛЕТЕН КАЛЕНДАР

БАБА МАРТА – 1ви март

Баба Марта е празник, който се свързва с идващата пролет. Най-известният обичай е закичването с мартеница (усукан бял и червен конец) и пролетното почистване на къщата. През целия месец се извършват обреди за прогонване на зимните злини, както и такива за умилостивяването на Баба Марта. Главните участници в празниците са жени, моми и деца. На този ден празнуват имена като Марта, Мартин и Мартина, а традиционните ястия са питка с мед, сухи чушки с праз и лук, както и тиквеник.

ТОДОРОВДЕН:
съботният ден от първата седмица на Великия пост

Нарича се още Тудорица или Конски Великден. На този ден се почита коня като се организират кушии (надбягвания с коне). Победителят в надбягването се награждава по следния начин: конят обикновено получава юзда, а стопанинът му – риза или кърпа. Накрая спечелилата двойка обикаля всички домове в селото, за да честити празника. Именници в този ден са Тодор, Тодорка, Теодор, Теодора, Божидар, Юлиан и Юлиана. Традиционни ястия за празника са леща яхния, Тодоров хляб и фасулена чорба.

БЛАГОВЕЩЕНИЕ – 25ти март

Благовещение е евангелско събитие — “Възвестяването от Архангел Гавриил на Дева Мария за това, че тя ще роди по плът очаквания Спасител на човечеството, сина Божий – Иисус Христос”.

          Според народното вярване на Благовещение по-лесно зарастват всички рани, затова именно на този ден се дупчат ушите на малките момиченца. Празнуват имена като Блага, Благовест, Благовеста, Благой, Вангелия, Ева, Евангелина, Добрин, Добринка, Добромир, Добромира, Добрина. Традиционни ястия за този празник са питка за Благовещение, пълнена пъстърва и розички.

ЛАЗАРОВДЕН:
осмият ден преди Великден

Лазаровден е християнски празник, който носи името на Свети Лазар, а името Лазар само по себе си е символ на здраве и дълголетие. Лазаруването е характерен обичай за този празник — младите моми (лазарки) берат цветя, с които ще оплетат венците за Цветница (на следващия ден). После обикалят къщите в селото и пеят лазарски песни. На този ден също така момците са поисквали ръката на своята избраница. Именници са Лазар, Лазарина, Лазара, Лозан и Лозана, а традиционните гозби са гъбена супа, лопушник и рибена чорба.

ЦВЕТНИЦА – 7 дни преди Великден

Цветница е един от най-хубавите пролетни празници. Посветена е на посрещането на Иисус Христос в Йерусалим с лаврови и маслинови клонки. На този ден хората отиват на празнична литургия с върбови клонки, китки от здравец и други цветя, които свещеникът освещава за здраве и против уроки. На Цветница се изпълнява и обичаят “кумичене” — преди обяд всички лазарки се отправят към реката, където хвърлят своите венци. На чиято мома венецът излезе по-напред се превръща в “кумица” и става специален обект на внимание. Имен ден празнуват всички хора с имена на цветя, а характерните ястия са варено жито, постни кифлички и салата от скумрия с лук и маслини.

ВЕЛИКДЕН:
около първото пълнолуние след пролетното слънцестоене

Великден е един от най-големите и важни православни празници. На този ден се почита възкръсването на Иисус Христос от мъртвите, а подготовката за празника продължава цяла седмица (Страстна седмица). Във Велики четвъртък се боядисват яйцата, като най-възрастната жена в семейството взима първото червено яйце и прави кръстчета на всички деца в къщата. В четвъртък се пече и Великденският хляб (козунак). Честването на Великден (Пасха) започва в неделя в полунощ. Тогава хората се събират за празнична литургия в храма, като носят своите боядисани яйца и държат запалени свещи. След края на службата всички се поздравяват с “Христос Воскресе!”, а отговорът задължително трябва да бъде “Воистина Воскресе!” Именници в този ден са Велик, Велико, Велика, Величка и Величко. Традиционната трапеза включва агнешка супа с лапад, агнешко печено на фурна, домашен козунак, зелена салата, обреден хляб.

ГЕРЬГОВДЕН – 6ти май

На този ден се чества Свети Георги Победоносец. Гергьовден е официален празник в Република България, както и Ден на храбростта и на Българската армия. Чества се и като празник на овчаря. С Гергьовден се отбелязва началото на лятната половина на стопанската година, която завършва с Димитровден. Свети Георги се счита като покровител на земеделците. На този ден празнуват имената Георги, Гергана, Ганка, Ганя, Ганчо, Георгия и Габриела и се хапват традиционни ястия като агнешка дроб сърма на фурна, агнешка супа с дреболии и Гергьовска пита за здраве.

СВ. СВ. КОНСТАНТИН И ЕЛЕНА – 21ви май

Църквата почита паметта на Св.Св. равноапостоли Константин и Елена. Константин се смята за първият християнски римски император. Преданието разказва, че майка му – царица Елена, отива на поклонение в местата, където е живял Христос, построява няколко манастира и открива кръста, на който е бил разпнат Исус. В чест на св. Константин и майка му св. Елена жените пекат обредни курбани – ако някой от родата е прекарал тежка болест или премеждие. Мъжете, които си харесат булка на 21 май, са късметлии – съпругите им ще са отлични домакини и ще им раждат синове. На този ден имен ден празнуват: Константин, Костадин, Константина, Костадинa, Динko, Динка, Елена, Елеонора, Ели, Еленko.

ДЕН НА БЪЛГАРСКАТА ПИСМЕНОСТ И НА СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ – 24ти май

24-ти май е един от най-светлите български национални празници. На тази дата честваме Деня на славянската просвета и култура. Това е празникът, който се чества от най-дълго време в близката ни история. Денят на светите братя Кирил и Методий – създателите на славянската азбука бил отбелязван като църковен празник (на 11-ти май) още преди XII век, но за първи път е бил честван като национален Ден на просветата през 1851 година. Празникът на буквите е специална дата за всички нас. И без значение къде се намира човек трябва да пази спомена от жизнерадостната атмосфера в този светъл майски ден. 24-ти май е празник на писмеността, просветата, културата. Празник на духовното извисяване, на стремежа към усъвършенстване чрез постиженията на науката и културата.

Очаквайте втъората част на нашия Празничен календар – Летни празници!

Автори: Юлия Здравкова и Таня Марковска