
Еньовден
24 юни
Еньовден е стар български празник и се припокрива с християнското честване на Свети Йоан Кръстител, заради което обредите и традициите на двата празника се преплитат.
Този ден се отбелязва с посрещане на слънцето. Смята се, че на Еньовден тревите и билките притежават най-голямата си лечебна сила, особено рано сутрин, затова по традиция жените ходят и берат билките малко преди изгрев.
Имен ден празнуват Биляна, Ивет, Ивета, Денислав, Деница, Деян, Диана, Енчо, Еньо, Яна, Янаки, Янина, Янис, Янко и всички носещи имена на билки. Традиционни ястия за този ден са качамак с мед и орехи, мусака с гъби и картофи и супа от киселец.
Петровден
29 юни
Петровден е посветен на християнските първовърховни апостоли Свети Петър и Свети Павел и се предшества от Петровите заговезни.
Празникът съвпада с времето на жътвата и на него се работи, като се избягва важната земеделска работа. Рано сутринта жените носят в черквата колак и ранни ябълки – петровки, които се освещават за здраве, а при суша се прави молебен за дъжд.
Именници са Петър, Петрана, Петя, Павел, Павлин, Павлина, Пoлина, Пенка, Пенчо и Камен, а традиционните гозби са Петровско пиле, прясна пита и тиквеник с ябълки и стафиди.
Свети Дух
неделята, която е след Петдесетница
Винаги се отбелязва след неделята на Петдесетница, когато се празнува слизането на Светия Дух над апостолите, при което те получили благодатните му дарове. Народът нарича празника и Духовден. В някои райони съществува вярване, че на този ден Бог прибира душите на починалите.
Илинден
20 юли
На Илинден се почита Свети пророк Илия, а също така се чества и Илинденско-Преображенското въстание.
Поверие твърди, че на този ден морето взима най-много жертви като курбан за Свети Илия, затова трябва да се избягва влизането във водата. Друго народно поверие казва, че на Илинден не бива да се работи, защото човекът може да бъде ударен от гръм.
Имената, които празнуват са Илия, Илиян, Искра, Илина, Илияна, Илиан, Илко, Лина и Юлия. Традиционната трапеза включва кокоша попска яхния, петел с ориз на фурна и ябълков щрудел.
Успение Богородично
15 август
Успение Богородично или Голяма Богородица е празник, който се чества от всички християни. Този ден е посветен на смъртта на Божията майка.
На този ден хората отиват на тържествена литургия, където освещават обредните си хлябове, които след това се раздават за здраве и за починалите близки.
Имен ден празнуват Мария, Мара и Маша, а традиционните ястия са каша от пиле, пилешки бутчета със зелен лук и тиганички.
Симеоновден
1 септември
Симеоновден е празник в чест на Свети Симеон Стълпник. С този ден се полага началото на църковната Нова година, както и на земеделската Нова година.
Също така Симеоновден е голям аграрен празник — с него започва есенната оран и сеитба. Част от традицията повелява стопаните да носят семената за посев в църквата за освещаване, а пък стопанките да правят малки кравайчета, които после се окичват на впрегнатия добитък.
Именници в този ден са Симеон, Симеона, Симон, Симона, Симо и Симана, а на трапезата се слагат колачета, печена тиква с мляко и яхния от пиле.
Кръстовден
14 септември
Кръстовден е професионален празник на огнеборците и чакръкчиите. На този ден кръстът се изнася в средата на храма и се прави водосвет.
Според фолклорните представи на Кръстовден слънцето тръгва “назад” към зимата и денят и нощта се изравняват. По традиция на този ден се спазва пост и не се яде нищо червено, а на трапезата има само постни храни.
Имената, които празнуват са Кръстьо, Кръстина и Криста, а традиционните гозби са баница с праз, ориз със зеленчуци и постна мусака.
Автори: Таня Марковска и Юлиана Здравкова