През последните няколко години културата в България определено придоби нови измерения особено в сферата на визуалното изкуство. Артистите преплитат в творчеството си доскоро далечни на публиката похвати, идеите им стават все по-смели, а въпросите които задават пред себе си и аудиторията си — все по-екзистенциални. Като че ли настоящата пандемия отвори очите на хората както за нуждата от изкуство, но така и за всички останали проблеми, засягащи днешното обещество.

Темата за COVID-19 се оказа вдъхновител на много български артисти. В галерия “Капана” в Пловдив, публиката може да разгледа изложбата [НЕ]реалност, част от четиринадесетото издание на  АРТ ПОЗИТИВ, проект на Сдружение “Изкуство днес”. Подобно на името на вируса, там са представени 19 български артисти на различна възраст и от различни краища на страната, които изразяват чрез своите картини и инсталации заличената граница между реалното и виртуалното. В крак с нашето съвремие, експозицията ангажира всичките ни сетива чрез картина, звук, поезия и усещане за нереалност.

Подобни проекти показват, че българите са готови да експериментират със своето творчество, но също така и да напомнят на хората за страшната действителност, в която живеем и начинът по който все по-често комуникираме — чрез новите технологии и във виртуална среда.

Навлизането на технологиите в модерното изкуство е съвсем естествено продължение на всички останали промени, които настъпиха в нашето ежедневие. Именно заради това, към голяма част от произведенията, показани в [НЕ]реалност, има прикачени QR кодове или препратки към социални мрежи, където артистите пренасят аудиторията си още по-надълбоко в
своето концептуално изкуство. Изложбата предстои да бъде дигитализирана, като тя ще бъде достъпна за всеки и то напълно безплатно.

Опити за модернизиране се наблюдават и в съвременната българска живопис. Това може да се види на изложбата представена от Съюза на българските художници — “7 х 5 х 3” в изложбената зала на Шипка 6. Експозицията обединява 7 кураторски проекта, всеки с по 5 автори, които представят по 3 свои произведения.

Преминавайки през седемте кураторски изложби, аудиторията на практика се запознава с бъдещето в българското съвременно изкуство. Засягат се теми като екоравновесието, разликата между миналото и настоящето, както и смисълът на човешкия живот. За да се пресъздадат тези усещания, авторите използват разнообразни и иновативни техники като притопяване на пластмасови торбички или използване на пигмент от урина. Всичко това естествено е в рамките на творческия бунт, който е присъщ за артиста на нашето време.

Този интерес към новите похвати в съвременното изкуство носи лъч светлина за културата в България. Има още много подобни примери, които показват как изкуството тук придобива все по-актуални измерения като се приравнява със световните тенденции.

Изолацията, в която бяхме принудени
да живеем, изостри сетивата ни и
усещането ни за несправедливост. Това
обаче от своя страна предизвика
творците да равият своето
въображение и ги накара да надскочат
собствените си ограничения. Всички
тези произведения, които бяха
представени по-рано са доказателство
за това.

Границата между действителност и нереалност може да се заличи много бързо,
ако спрем да си задаваме важните въпроси като “Кои сме ние?” и “Какво правим тук?”.

Определено можем да очакваме все по-задълбочено развитие и изненади от
българската културна сцена.

Автор: Таня Марковска