„Фалшивите новини“, които попадат в диапазона от допуснати фактологически грешки в дадена информация, през изкуствено преувеличаване заради сензацията до съзнателно подаване на напълно невярна информация, както и дезинформацията – информация, умишлено манипулирана с цел заблуждаване на хората – се превръщат във все по-популярно световно явление.

В съвременния свят основен източник на невярна информация е интернет, който обаче в същото време е и най-големият резервоар на познания в света. Затова е много важно да можем да различаваме признаците на фалшивата информация, за да се възползваме спокойно от полезните знания.

Целта на фалшивите новини не е само да ни объркат в информацията, но и да ни направят нервни. Тази емоция е нещото, което кара фалшивите новини да стават толкова популярни. Колкото повече ядосване и негативни емоции отключва една новина, толкова по-заразна е тя. Връзката между емоционалната страна и разпространението на фалшивите новини е силен аргумент за по-задълбочено обмисляне на човешката психология в дигиталните платформи.

Как да се справим с тях?
Традиционната стратегия за справяне с дезинформацията е проверката на фактите. Но  тъй като тя става непрактична, технологията дава възможност за борба с фалшивите новини чрез използването на изкуствен интелект.

Изкуственият интелект (AI) дава възможност за автоматизация на човешките задачи и с алгоритмите за машинно обучение може да се обучи да става по-ефективен с течение на времето. Тази технология може да предложи друг път към успеха. Във Великобритания организации за проверка на факти са започнали да експериментират с автоматизирана проверка на фактите в рамките на секунди. Разбира се, всички проверки на факти, цифрови или не, разчитат на достъпа до надеждни източници на отворени данни. С развитието на проектите за изкуствен интелект значение придобиват и инициативите с отворени данни като EUROSTAT.

Вместо да предложат абсолютна преценка за истината, други инициативи на изкуствения интелект се надяват да дадат предупреждения на читателите относно достоверността на новините въз основа на набор от показатели. Например, те могат да оценят позицията на дадена статия по определен въпрос. След това тази позиция може да се сравни с позицията на доверени източници на новини, което означава, че отклоненията могат да бъдат маркирани като потенциално ненадеждни.

Как да направим самата проверка?

Има няколко основни стъпки, които ще Ви помогнат да се ориентирате в необятното количество от информация и да намерите пътя си през вълните от лъжи и дезинформация.

Централно място заема проверката- на съдържанието, на автора, на медията, на източниците, на снимката. Следващата стъпка е да помислите преди да споделите една статия, да поставите под въпрос собствените си предубеждения, за да уловите фалшивата информация и да спрете този порочен кръговрат.

Ето и конкретните стъпки:

1. Първата важна проверка е търсенето на потвърждение на информацията от други, независими източници. Много е ВАЖНО да помним, че търсенето в Google с копирана част от текста може да ни подведе – кликбайт-сайтовете и политически манипулативните сайтове често съществуват на групи от по няколко и дори от десетки сайтове, които пускат едновременно една и съща фалшива информация. Дали сме попаднали на такава „група“ е лесно да се провери, като копираме и проверим в Гугъл по-голяма част от текста – обикновено тези сайтове не си правят труда да внасят промени в съдържанието и то е абсолютно еднакво включително и до буквените и граматическите грешки. Важно е да се потърси потвърждение в сайтове, на които имаме доверие.

   2. Когато има позоваване на чуждестранни източници, също може да се пусне проверка през Google на съответния език. Това може да стане с търсене по някои ключови думи, които знаем или с използване на преводач.

   3. Полезна помощ може да ни окаже безплатната приставка Web of Trust (WOT). Тя е разработена за всички видове браузъри, включително и мобилни, и лесно може да се открие в Google Play. Базирана на отзивите на активни потребители, приставката работи като светофар за подозрителните сайтове, както и връзките (линковете) към тях, които излизат с жълт или червен предупредителен сигнал.

   4. Нищо обаче не може да замени собственото критично мислене. Ако новината ни се струва много важна или интересна, защо ли не можем да я открием в достоверните медии?

Какво мога да направя, ако забележа някой да споделя фалшиви новини?

Можете да сигнализирате на съответната социална мрежа, където се сблъсквате с невярното твърдение. Много от дигиталните компании са поели ангажименти да се борят със спекулации.

Също така можете да говорите с човека, който разпространява твърдението: вероятно той не го прави нарочно. Според проучвания най-добрият начин да промените мнението на хора, които вярват в конспиративни теории, е да се опитате да ги разберете, да ги подканите да мислят критично и да не им се присмивате.

Тъй като все по-голяма част от населението преминава към онлайн източници за новини, ние сме по-изложени на ненадеждни източници, но оставаме зле подготвени да ги забелязваме.

Най-тревожното от всичко е, че ситуацията може да се влоши много повече. Досега фалшивите новини като цяло бяха ограничени до писмен текст, но можем да очакваме да видим, че видео форматите ще се използват по-често в бъдеще. Програмите за обработване на аудио и видеозаписи, попаднали в неподходящите ръце, могат да послужат за манипулиране на технологията, а последствията биха могли да са доста лоши.

Не на последно място споделям с Вас надежден сайт, който ни информира и предупреждава за неетични публикации на българските интернет-медии за обществени новини: Медийно око https://mediascan.gadjokov.com/.

Източници:
Дезинформация и фалшиви новини. 30 октомври 2018. https://www.safenet.bg/bg/risks/317-dezinformaciya-i-falshivi-novini

Fake news: What is it, and how can we tackle it? Toby Baker. February 27th, 2017

https://www.nesta.org.uk/blog/fake-news-what-is-it-and-how-can-we-tackle-it/

Автор: Юлиана Здравкова