Младежки Вестник

На 2 юни почитаме паметта на поета и революционер Христо Ботев и на загиналите борци за свободата и независимостта на България. Този ден се чества от 1901 година, когато на връх Околчица (Вола), лобното място на Ботев, се събират негови четници и други граждани, за да отдадат почитта си към героите. На 2 юни 1948 г. точно в 12 часа е даден първият сигнал за едноминутно мълчание в цялата страна, с което се слага началото на традицията продължаваща и днес.

Христо Ботев (1848-1876) е роден в Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално учи в Карлово, където е учител баща му, по-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през 1863 г. завършва калоферското училище.

Октомври същата година заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка. През 1867 г. се завръща в Калофер, започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер. По това време във вестник “Гайда”, редактиран от П. Р. Славейков, е публикувано първото стихотворение на Ботев – “Майце си”.

От октомври 1867 г. живее в Румъния. През следващите години се мести от град на град, известно време живее заедно с Левски. През 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор, но е освободен вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов.

Започва работа като печатар при Каравелов, а по късно като сътрудник и съредактор на революционния орган. Започва активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новият орган на революционната партия – в. “Знаме”. През 1875 г. съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката “Песни и стихотворения”.

На 27 години Ботев пише в по-горе споменатия вестник „Знаме“, 13 юли 1875 г. “Идеята за свободата е всесилна и любовта към нея сичко може да прави.” Дали не е предчувствал, че в името на тази свобода ще загине след по-малко от година – на 2 юни 1876 г. във Врачанския Балкан.

През май 1876 г. вследствие новината за Априлското въстание, Ботев започва дейност за организиране на чета, която да подпомогне Третия революционен окръг (въстанието във Врачанския окръг) и става нейн войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба “Радецки” и на 17 май заставят капитана да спре на българския бряг.

На четата предстоят тежки преходи и сражения. Надеждата на поета да запали искрата в сърцата на родолюбивите българи и да ги поведе в битка за освобождение на България угасва на 2 юни 1876 г. (20 май по стар стил). Тогава, след тежък бой във Врачанския Балкан, по здрач един изстрел покосява Ботев. Едва ли е предполагал, че когато е писал поемата си “Хаджи Димитър” невероятното му слово “Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира…” през времето ще се увековечи завинаги и до неговото име, както и че денят на неговата героична и трагична гибел ще продължи през столетията, за да стане Денят, в който почитаме героите си, отдали живота си на Отечеството.

Историята на Ботевата чета е един от най-ярките епизоди в Априлското въстание от 1876 година – връх в освободителните борби на българите в Османската империя. Жестокото му потушаване предизвиква широк международен отзвук и довежда до освободителната за България Руско-турска война от 1877-78 г.

Ботев остава завинаги символ на невероятен революционен дух, дори до безразсъдство, съчетано с невероятен поетически и журналистически талант. В памет на великия българин и неговата чета, ежегодно от 27 май до 2 юни стотици поклонници извървяват 120-километровия път от Козлодуй до връх Околчица, наречен още Ботева алея. Специална възстановка на събитията, организирана от национално дружество “Традиция”, поддържа спомена за подвига и саможертвата на Христо Ботев и неговите четници.

През годините начинът на празнуване и официалната формулировка на деня се променят. Но датата остава като един от най- заредените емоционално дни в нашата страна.

Източници:

Автор: Юлиана Здравкова

Comments are closed.

  • Архив

  • Колектив

    Отговорен редактор:
    Даниела Стоянова

    Заместник редактор:
    Дани Иванова

    Редакционна Колегия:
    Волен Русев
    Цветелина Василева
    Константин Костадинов

  • Контакти

    Адреси:

    София – ул. “Румен войвода”
    Варна – ул. “Панагюрище”
    Хасково – бул. “Раковски”

    Телефон: 0888476763

    e-mail:ngoyoungreporter@gmail.com
    prycenter@mail.bg