Олимпийски игри са най-древното най-популярно спортно мероприятие съхранило се до наши дни. Тяхното име произлиза от името на областта, в която са се провеждали,Олимпия – Земята на боговете.Те започват своята историяпод формата на религиозни церемонии в чест на Зевс, като никой обаче не знае кога точно са били проведениза пръв път.Най-разпространена е легендата за Ифит – цар на древната област Елида, намираща се на полуостров Пелопонес. През 884 г. пр. Хр. царят се допитал до Делфийския оракул за съвет какво трябвало да се направи, за да се спаси населението на Гърция от гражданската война и върлуващите смъртоносни болести. Било му отговорено, че трябва да се възстановят Олимпийските игри. Същата година било сключено свещено примирие между царете на Спарта, Пиза и Елида, според което земите на Елида и град Олимпия, където се организирали игрите, се обявявили за свещени и неприкосновени.Провъзгласен бил свещен месец на Игрите, през който по тези места е било забранено преминаването на въоръжени хора, а нарушителите са били сурово глобявани. Олимпийските игри са били смятани за толкова неприкосновени и свещени, че хиляди зрители са наблюдавали боксовите мачове на Олимпийския стадион през 480 г. пр. Хр., точно когато Гърция е била застрашена от персийската инвазия. В тези векове на постоянни войни и размирици,в чест на Зевс се е сключвало примириеи по време на Олимпийските игривоенните действия са били прекратявани задължително.
Първите материални свидетелства за провеждането на Олимпийските игри датират от 776 г. пр. Хр., когато започнало съставянето на списъци с победителите. Те са се провеждали в местността Олимпия, в един единствен ден, изпълнен с церемонии и само едно състезание по бягане на юноши на кратката дистанция от 1 стадий – 185метра.В началото Игрите съвпадали с лятното слънцестоене точно в най-топлите месеци преди пребирането на реколтата – юли и август и са се провеждали редовно на всеки 4 години. По-късно дисциплините наОлимпийските игри се увеличават, а продължителността става 5 дена.Петте основни състезания са били: бягане; скачане, което на моменти било заменяно със стрелба с лък; хвърляне копие или мятане на диск; борба и пугилат -вид древногръцки бокс.С течение на времетокъм тях били добавени и другите основни състезания: надбягване с коне и колесници, петобой(бягане, скачане, хвърляне на копие, мятане на диск и борба), плуване и панкратион – древногръцки бойни изкуства. Дните стават 7като по време на първият и последният били извършвани култови обреди и жертвоприношения към боговете.Всички участницив Олимпийските игри, които по това време са били само мъже, се съзтезавали голи. По този начин състезателите искали да отпразнуват своята мъжка физика, както и да отдадат почит на боговете. Също така те често се мажели със зехтин, за да изглеждат по-добре и за да придадат по-лъскав вид на кожата си. Участниците се стичали от всички краища на Древна Гърция, а техният стремеж била победата. Тя им носила като наградавенец от дива маслина, както и героичното завръщане на победителите в техните градове. За участниците в Игрите нямало по-голяма чест от Олимпийския венец, а победителитесе завръщали вкъщи като истински герои, където били засипвани с подаръци. Те били посрещани триумфално в родния си град, аорганизаторите давали пир, в който пирували всички жители на Олимпийското село. Дори на места са разрушавали част от градската порта или пробивали дупка в крепостната стена, защото се е вярвало, че полис, който има такива граждани, няма нужда от крепостни стени за защита. Победителят ставал почетен гражданин на полиса си и според неговите възможности и тези на полиса му се издигала статуя и/или му се посвещавала ода. Трикратните Олимпийски победители били почитани почти като богове, добивали право на статуя, която била поставена в Олимпия и се освобождавали от данъци, дори получавали право да се хранят на държавни разноски.
Освен героичната победа това, което е привличало хората най-много към Игрите са били Олимпийските ценности – благородно състезание и стремеж към съвършено тяло, воля и хармония.Веднага след тяхното започване по всички гръцки градове се разпращали вестители, за да разгласят събитието. Олимпийските игри представлявали огромен интерес не само за участниците, а и за зрителите. Също така доста писатели, философи, оратори и художници се възползвали от безкрайните тълпи отнасъбрали се хора, за да запознаят зрителите със своите произведения. По време на Игрите гърците се опознавали, учели се на солидарност един към друг, забравяли за различните си интереси и съперничествата, които ги делели и се сплотявали като народ.
Въпреки че през XVIII и XIX в. се правят множество опити Олимпийските игри да бъдат възродени, техният официален съвременен дебют е през 1894 г., когато френският възпитател барон Пиер дьо Кубертен инициира създаването на Международен олимпийски комитет и става негов ръководител.Естествено е първите съвременни Олимпийски игри да бъдат проведени в Гърция. Идеята на Пиер дьо Кубертен е подкрепена от 14 страни, между които и България, и така те биват възродени през лятото на 1896 г. в столицата Атина.Победителите били наградени със сребърен медал и лавров венец, завършилите на второ място получавали бронзови медали, а тези на трето не получавали никакъв медал. За първи път златния медал се появява на игрите в Сейнт Луис през 1904 г. Идеята за Олимпийския огън се заражда още в античността, когато древните гърци запалвали факлата в началото на игрите и го оставяли да гори до края им. Традицията е възродена на Летните олимпийски игри в Амстердам през 1928 г.Първото женско участие в Олимпийските игри става възможно през 1900 г., а през 1904 г. в Сейнт Луис за първи път участват и цветнокожи състезатели.Първите Зимни олимпийски игри се провеждат през 1924 г. в курортния град Шамони Мон Блан във Франция.До 1994 г. Олимпийските игри се провеждат през 4 години – следва се гръцкия модел, според който това е достатъчното време за подготовка на спортистите. След това периодът си остава същият, но Летните и Зимните олимпийски игри биват разделени с период от 2 години помежду си.През 1948 г. за първи път се провеждат Параолимпийските игри – Олимпийски игри за хора с увреждания.
Ролятана спорта от древността до днес
Съвременните Олимпийски игри представляват възраждането на една идея,възстановяване на древната общогръцка практика на замяна на войните с мирен период на състезания.Съживяването на една традиция,която се превръща в най-голямотоспортно събитие. Първоначално Игрите са се провеждали, за да възхвалят отделния индивид. Почтените надпревари били най-важни, а на победителите се давало венец от маслинови клонки. Имената им ставали известни навсякъде, правели се статуи и се пишели поеми в тяхна чест. С течение на времето обаче нацията станала по-важна от отделната личност. Спечелването на медали и призови места издига националния престиж в света, превръща се в ярко доказателство за силата и възхода на националния спорт и за неговия принос в общото развитие на международния спорт.Водещите ценности на Олимпийските игри се превръщат в стандарт за творчество и превъзходство. През вековете Игрите дават примери на изключителни постижения, превръщат се в празник и благородно състезание и най-вече ни демонстрират образователните стойности на спорта.
Спортът е игра, която протича в една определена и ограничена по време и място част от социалното пространство, на основата на предварително приети свободно, но задължителни правила за участниците. Основното правило в спорта – културната норма за честна игра или„fairplay” изисква не само просто спазване на правилата, а представлява модел на мислене, модел на поведение. Спортният противник се възприема като приятел, като партньор в една забавна игра, а не като враг, който трябва да бъде унищожен.Олимпийското кредо, изразяващо идеалите на Кубертен, гласи: „Точно както най-важно в живота е не триумфът, а борбата, най-важно в Олимпийските игри е не победата, а участието. Същността е в добрата битка, а не в надмощието”.Затова неразделна част от спорта е придобиването на етични стойности и принципи за честна игра – спортна етика.
Основните цели на Олимпийското движение са то да съдейства за развитието на физическите и морални качества, които стоят в основата на спорта. Да възпитава младите хора чрез спорта в духа на разбирателство и приятелство, като по такъв начин спомага за изграждането на по-добър и мирен свят. Да разпространява Олимпийските принципи по света, чрез което да се създава дух на доброжелателство между народите като на всеки 4 години събира спортисти от всички държави на големия спортен фестивал, наречен Олимпийски игри.Редица фактори оказват влияние върху развитието на спорта като един от най-мощните стимули за неговото развитие е Олимпийското движение. Съвременният спорт, представен чрез Олимпийското движение, представлява първата в историята на човечеството глобална социална институция.Основните ценности на спорта – сътрудничество, справедливост и солидарност са и сред основните социални ценности на обществото. Спортъткато обществено явление стимулира доброто здраве и благосъстоянието на обществото като създава среда за обучение и социализация. Той дава фундаментален принос за развитието на обществата и допринася за реализация на принципите за толерантността.Спортът е неделима част от хармоничното развитие на личността. Още от древността стремежът е бил да се възпитава красив, добър и образован гражданин. „Калокагатията” е била първата формулировка на древните гърци за всестранното и хармонично развитие на човешката личност. В наши дни спортът не е просто абстрактен идеал или недостижима мечта.Спортът сплотява отделните хора като народ, премахва бариерите, ограниченията и забраните и обединява хората.Спортът създава условия за социални контакти, сътрудничество и връзки, той дава здраве, радост и приятни преживявания като допринася страшно много за интегрирането на хора със специални нужди.
Може би най-добрият пример за това са Параолимпийските игри.Това са спортни състезания за атлети с двигателни, сетивни и интелектуални увреждания.Тяхното начало започва след края на Втората световна война, когато д-р Лудвиг Гутман въвежда спорта като метод за рехабилитация на ранени войници и цивилни. Скоро в клиниката му „Стоук Мандвил” в Англия пациентите започват да се занимават и със състезателни спортове. На 28 юли 1948 г., когато се откриват Олимпийските игри в Лондон, д-р Гутман решава да организира първото състезание за атлети в инвалидни колички. Той нарича състезанието „Игри Стоук Мандвил”(първите реални Параолимпийски игри). Съвсем скоро към неговото начинание се присъединяват множество чужденци и така през 1952 г. се създава Международния комитет на игрите „Стоук Мандвил”. През 1960 г. се провеждат първите официални Параолимпийски игри веднага след Олимпйските в Рим. Събитието имитира Олимпийските игри като в него участват 400 атлети от 23 държави.От 1988 г. Параолимпийските игри се провеждат в същия град като Олимпийските игри, 3 седмици след приключването им и на същите терени.Първоначално в тях участват само ветерани от Втората световна война, но с времето те се превръщат в свободно, също толкова вълнуващо и значимо събитие, каквото са Олимпийските игри.
„Не е важно какво е поражението, важно е какво е останало” – д-р Гутман
„Както през деня няма звезди на небето по-топли и по-блестящи от слънцето, така няма състезание по-велико от Олимпийските игри”
–Пиндар, древногръцки поет
Автор на статията: Атанас Налбантов