Хасковската сцена отново събра млади таланти в рамките на ХХХVІІІ музикални дни „Проф. Недялка Симеонова” 2013. Имахме възможността да се срещнем с едни от най-изявените млади цигулари на България – Александър и Мартин Зайранови. Те участваха в ХХХVІІІ издание на конкурса. Макари да разполагаха само с три дни, за да подготвят репертоара си, техните изпълнения бяха впечатляващи. Едва на 12-годишна възраст Александър, заедно с брат си, 14-годишният Мартин, бяха удостоени с ІІ награда в ІІІ възрастова група на състезанието. Двамата обичат да карат колелета заедно и да участват в конкурси за цигулари. Ето какво споделиха в нашето интервю:

– Как се запознахте с музиката?

Мартин: Когато бях по-малък, родителите ми ме заведоха в музикалното училище и на мен най-много ми хареса цигулката. А след това и брат ми започна.

-Защо решихте да участвате?

Мартин: Решихме да участваме, защото това е голям конкурс, който се състои от два тура. На първия тур свирихме Бах и Моцарт, а на втория – пиеса и концерт.

Александър: Защото бяхме подготвени и искахме да сравним нашия репертоар с този на другите участници. Да видим как сме подготвени за този конкурс.

 

-Можете ли да направите сравнение между ХХХVІІІ музикални дни „Проф. Недялка Симеонова” и други конкурси, в които сте участвали?

Мартин: Последният конкурс, на който участвахме беше EuroAsia 2013 в Токио, Япония. Там нивото беше много високо.

Александър: Заедно бяхме на този фестивал и там конкуренцията беше голяма.

 

– Имате ли хоби?

Мартин: Имаме много хобита. Най-вече да караме колела и да ходим на къмпинг в планините.

Александър: И аз обичам тези неща.

 

– Как минава един Ваш ден?

Мартин: Заедно ходим на училище, след което свирим на цигулка вкъщи около два-три часа. После излизаме да караме колела или просто на разходка и се прибираме, за да свирим. Накрая си пишем домашните и лягаме да спим.

 

– Имате ли мечти или планове за бъдеща кариера?

Мартин: И двамата искаме едно и също нещо – да станем много добри цигулари.

 

– В кой европейски град искате да свирите най-много?

Мартин: Според мен Виена е градът, в който най-много искам да свиря.

Александър: И за мен това е Виена.

 

– Какво е музиката за Вас?

Александър: За мен музиката е нещо, през което ще мине животът ми и ще живея с нея.

Мартин: Музиката е нещо велико, с което могат да се изразят емоции и чувства.

 

Пожелаваме им да продължават да жънат още по-големи успехи и някой ден да свирят във Виена :

Разговора води Дани Стоянова