С всяка изминала година българския клубен футбол затъва все повече в блатото на посредствеността.Това е видно и по все по-намаляващия брой на децата,практикуващи най-популярния спорт у нас.На фона на тези факти двама български младежи успяха да заиграят в чужди отбори. Става въпрос за Филип Кръстев и Мартин Минчев.Двете момчета са поставени на трамплина и от тях зависи дали ще се изстрелят в космоса или ще се върнат в тресавището, наречено българска футболна действителност.Двете деца излизат от България на по 18 и 19 години и засега изглежда,че тяхното бъдеще е светло.Филип Кръстев е скромен,възпитан с добра езикова култура.Той е подкрепен и насърчен от своето семейство по правилния начин.По този начин още повече се затвърждава максимата, че за да получиш трябва да дадеш. Филип е продукт на академията на „Славия“. Този отбор в последните няколко години създаде много талантливи български играчи, които след това продаде в чужбина за добри пари. Доказателство за добрата работа на отбора на Славия е факта, че Кръстев е продаден на един от най-големите отбори в Англия-Манчестър сити. Не по –различен е случая с Мартин Минчев, който до този момент е играл само за един отбор –този на Черно море. При него има добро съчетаване на футболен талант с чисто човешки качества.Той не е роден със златна лъжичка.Борил се е дори за оцеляването си. Минчев не се възгордя, когато започна и премина от юношески футбол към мъжки, а напротив започна да играе по-силно, за да оправдае доверието на треньорите. Георги Иванов го пусна за пръв път при мъжете на 15 години,а Илиан Илиев го шлифова, с което му помогна да направи престижен трансфер в Спарта Прага.Тези две млади момчета са пример за подрастващото поколение, че всичко е постижимо стига да го желаеш силно. Необходимо е да се да се залага повече на българските играчи, защото само така ще имаме силен национален отбор и феновете ще могат да се върнат обратно по стадионите. КлубътЗ, в който отива Минчев е един от сериозните в европейския футбол и е дал път на много футболисти да заиграят на още по-високо ниво.
Автор: Тихомир Дерменджиев – студент от УНСС
