Младежки Вестник

Един слух може да се сподели от хиляди потребители на социалните мрежи за минути и часове, без дори да е проверена истинността на съответната информация. По този начин една на пръв поглед безобидна публикация може да се превърне в широко разпространявана лъжа. Както е казал Уинстън Чърчил: „Една лъжа може да обиколи половината свят, докато една истина е все още на мястото си.“ Каква е целта би се запитал всеки и трябва ли да подлагаме под съмнение всичко, което виждаме в интернет, по-конкретно в социалните мрежи? Именно от тези въпроси ще започна своя анализ.

            Обикновено целта на един слух е да повлияе върху мнението на определена група от хора, наричана още таргет група, относно конкретен обществен или международен проблем, дадена публична личност или по повод вземане на някакво решение от индивида или от обществото като цяло.[1] Тенденцията все по-често социалните мрежи да се използват като основно средство за масово информиране превръща хората в лесни мишени на дезинформацията. Това се дължи на факта, че тези виртуални платформи са леснодостъпни за всички. Единственият начин, по който всеки може да противодейства на разпространението на фалшиви новини е да не приема всичко като абсолютна истина, винаги да търси няколко мнения по даден проблем и да си задава въпросите какво се цели с написаното, по какъв начин и обективно ли е представен всеки ъгъл на историята.

            В авторитетните и по-известни медии, преди един материал да бъде публикуван, журналистите се ангажират да проучат произхода и истинността на всяка информация. Те трябва да бъдат изключително наблюдателни и критични, особено когато става въпрос за репортаж, предназначен за излъчване в ефира на някой широкообществен телевизионен канал. Това е така, защото разпространяването на невярна информация би загубило доверието в източника. За съжаление обаче не съществува практика новините, които се отклоняват далеч от реалността да бъдат разобличавани като фалшиви, дори ако са налични солидни доказателства.

По друг начин стои въпросът относно новинарските сайтове, които ‘‘никнат като гъби“ в интернет пространството. В редица статии професионализма отстъпва място на сензационността. Една от възможните цели е да се стимулира по-голям трафик на данни, или с други думи нарастване на броя посещения на съответния сайт или публикация. За постигането на желания резултат, често авторите в подобни уебсайтове използват шокиращи заглавия, които да привлекат вниманието на потребителите. За жалост, въпросните новини рядко се опират на реални факти, а изключително бързо достигат до голяма аудитория с помощта на социалните мрежи. По този начин читателите са изложени на голяма опасност от манипулация, в случай че не проверят допълнително доколко прочетеното от тях отговаря на истината.

            Във френския филм „Обществото на зрелището“ от 1974 г. е застъпена идеята, че света, в който живеем е ръководен от непрекъснато производство на стоки. Това потвърждава тезата на редица мислители, че хората са ненаситни, когато става дума за човешки желания и страсти, както и за материални притежания. Светът, какъвто го познаваме днес е доминиран от постулата, че всичко, което съществува, включително и хората, може да се използва като стимул за осъществяването на различни цели.

В този ред на мисли е правдоподобно твърдението, че хората сме превърнали неодушевеното и одушевеното в продукт, в една стока, която чака да бъде оползотворена. Същото можем да кажем и по отношение на информацията. Не сме ли превърнали и нея в продукт, посредством който търгуваме с истината и лъжата? Онези, които търсят отговорите на своите въпроси са готови на всичко, за да ги получат. В днешно време, когато вече всичко, което искаме да знаем е на един клик разстояние, ние хората още повече ставаме зависими към чувството да научаваме нови неща. Информацията е онзи лек, от който винаги ще искаме още. Именно поради тази причина, информацията ще остане един ресурс, който може да бъде използван в две противоположни посоки – за максимално доближаване до обективната истина, както и за отдалечаване от нея по субективни причини. Какви ще са резултатите зависи от това кой подход ще избере търгуващият с информация.

В началото на пандемията от КОВИД-19 се засили разпространението на фалшиви новини относно вируса, неговия произход и дори справянето с него. Паниката около здравната криза постепенно нарастваше с помощта на шокиращи и сензационни статии, разпространявани именно чрез социалните мрежи. В редица държави, включително и в България, хората масово започнаха да се презапасяват с храна, водени от чувства на страх и несигурност. Като изключим конспиративните теории свързани с неговото възникване, голяма опасност са разпространените методи за предпазване. Според статистиките, хиляди души по света са загубили живота си вследствие на поглъщане на вещества като метанол, дезинфектант и дори спирт с цел вътрешна дезинфекция. В някои държави се наблюдава и целенасочена омраза към хора от азиатски произход или болни от коронавирус, под претекста, че те са разпространители на заразата.

Въпросното явление не е прецедент в историята, тъй като се наблюдава тенденция на засилване на дезинформацията по време на различни кризи, включително епидемии. Преди няколко години в Конго са регистрирани посегателства срещу здравни служители във връзка с разпространение на заболяването Ебола.

В повечето случаи, когато фалшивите новини са обект на изследване се забелязва, че авторите насочват всичките си сили и умения да повлияят на най-уязвимата част от човека, а именно емоциите. Както добре знаем от науката психология, човешкият мозък се състои от две полукълба – ляво и дясно. При хората, които пишат с дясната си ръка лявото полукълбо, т.нар. разум, отговаря за аналитичните процеси. Така дясното, наречено емоционален ум, е свързано с нашите емоции, чувства, въображение. Характерно за човешкия мозък е, че двете полукълба действат кумулативно, но в зависимост от ситуацията обикновено едното взима превес над другото. Когато човек изпитва много силни емоции, аналитичният ум става заложник на емоционалния и остава приглушен. Той е неспособен да подпомогне достигането до истинно, логически издържано съждение. Възможно е някой да се запита защо разумът не може да победи емоциите, при положение, че живеем в ера на високотехнологично развитие и се предполага, че хората сме се превърнали в господари на своя ум.

Представете си един хубав слънчев ден, почивка сте от работа и искате да оползотворите свободното си време. Започвате да мислите колко много обичате да пътувате и да прекарвате време сред природата. Изведнъж осъзнавате, че дори не можете да се сетите откога не сте излизали извън града. Бързо се обличате, взимате ключовете от колата си и тръгвате. Без значение е дестинацията, вие просто искате да се разходите до някое райско кътче. Докато шофирате вие се наслаждавате на пътя, дори и акомпанирате с тананикане музиката, която слушате по радиото. Цялата картина изглежда ведра и спокойна.

Сега си представете най-гадния ден от живота си, нещо ужасно се е случило и това много ви е разстроило. Едва сдържате емоциите си и просто искате да изчезнете от тази планета. Решавате да се качите зад волана, защото смятате, че шофирането ще ви успокои. Чувствата, които изпитвате обаче все още са много силни и влияят на всяко ваше решение на пътя. Шофирате бързо, на моменти безразсъдно и е възможно да застрашите своя живот и този на другите участници в движението.

Със сигурност на някого са му познати и двата сюжета, но каква е разликата? При първата ситуация липсва определена силна емоция, която да ви разстрои и вие шофирате своята кола единствено с аналитичния си ум, благодарение на който вие сте се научили как да управлявате автомобил. Във втория пример, аналитичният ум също присъства, тъй като вие отново шофирате, но този път се наблюдава изключително силното влияние на емоционалния, който пречи на правилната преценка на пътя и взимането на навременни решения.

Именно поради тази причина, авторите, някои от които специално обучени да разпространяват дезинформация, използват определени похвати и способи при писане на статия, за да повлияят именно върху емоционалния ум. По този начин целят да лишат индивида от възможността да се усъмни в истинността на материала, особено когато в написаното се съдържат пристрастия и мнения, с които читателя е съгласен. Редица изследвания показват, че хората са склонни да приемат за истина всичко, което се доближава до собствените им разбирания и вярвания. Статистиките сочат, че голяма част от тях рядко проверяват мнения, които противоречат на първоизточника, одобрен за истинен спрямо личната гледна точка. Това превръща човека в изключително удобна мишена, когато целта е контрол над съзнанието на масите и преоформяне на общественото мнение в желаната посока.

Друго интересно понятие свързано със социалните мрежи е съществуването на т.нар. ботове, които умишлено разпространяват фалшиви новини. Едни от възможните цели са подриване на доверието на гражданите в средствата за масово осведомяване, влияние върху общественото мнение по конкретен проблем, например чрез налагане на определена гледна точка спрямо световен политически конфликт. Неблагоприятни резултати се наблюдават спрямо действията за увеличаване на недоверието към демокрацията и политиците, част от управлението, подклаждане на спорове от идеологически характер и често умишлено създаване на разединение в гражданското общество.

Социалните мрежи са благоприятна среда за разпространение на дезинформация, тъй като не съществува механизъм, който да следи за фалшиви новини и да преустановява достъпа на ботовете. Съществуват организации, които са се посветили на каузата да опровергават и разкриват фалшивите новини, но въпросните доклади достигат до значително по-малка аудитория.

Използването на интернет пространство като средство за пропаганда дълбоко противоречи на първоначалната идея за социалните мрежи като допълнително средство за подпомагане свободата на словото. В днешно време, най-често използваните платформи като Фейсбук и Туитър са основно средство за манипулации и контрол на общественото мнение, тъй като позволяват бързото споделяне на всякакви непроверени новини. В ерата на постоянно технологично развитие, всеки може да се окаже жертва на злонамерени слухове в интернет.

Друг недостатък, който ограничава свободата на словото е алгоритъмът за филтриране на информацията в социалните мрежи, която достига до всеки отделен профил. Въпросният механизъм предоставя достъп на потребителите предимно до публикации, които биха привлекли вниманието им и съответно биха получили реакция под формата на харесване, коментиране и споделяне. Именно такъв тип действия, от страна на всеки в мрежата, разкриват индивидуалните предпочитания, на базата на които изкуствен интелект сортира видовете публикации и засипва началната страница на всеки профил само с информация, която би се харесала от съответния акаунт. Това е умел подход за прикриване на различната гледна точка, която би влязла в противоречие с личните възгледи на всеки индивид в социалните мрежи. По този начин мнозинството от хора продължават да бъдат активни във виртуалното пространство, защото тя им дава онази информация, която най-много би им допаднала. Оттук може да се изведе причината защо социалните мрежи са една от най-разпространените и подценявани зависимости в днешно време. С напредването на технологиите ежедневието постоянно се влияе от интернет пространството, а обикновеният човек се чувства длъжен да бъде част от него, тъй като голяма част от комуникацията се осъществява именно в тази сфера на обществеността.

Примерите за ефекта върху населението в следствие на дезинформацията са най-разнообразни. Ако започнем отзад напред, един неотдавнашен пример е политиката на тоталитарните държави и техните активни действия посветени на контрола над обществените медии и информацията, която достига до гражданите. Студената война се оказва ползотворен период за развитието на средствата за масово влияние, както и за изпробването на различни способи за разпространяване на невярна информация с цел да се открият най-ефективните начини за манипулиране на общественото мнение. За огромно съжаление, гражданите на някои съвременни диктатури и до днес продължават да бъдат лишавани от свободен достъп до информация, като правителствата им предоставят само онези новини, които считат за безобидни по отношение на крехкия им политически режим.

Следващият пример е доста интересен и това е масовата истерия през 1938 г. в САЩ, когато хората препускат улиците в страх от извънземно нашествие. Причината за това е драмата на Хърбърт Уелс „Войната на световете“, която е излъчена по радиото. Актьорите толкова добре изиграват представлението, че неволно успяват да убедят хората, че страната им е нападната.

Дезинформацията и нейното вековно съществуване може да бъде проследена още по-назад във времето. От една страна, в Стария завет е представена опасността от лъжата, когато Ева е подведена да откъсне ябълката от Дявола, придобил облика на змия. От друга, в Древен Китай, Сун-Цзи заявява следното: „Войната, това е път на измамата, което трябва да се помни.“ Именно заради това и още ред други причини, редица специалисти възприемат дезинформацията като елемент на хибридната война.[2]

Важно е да се отбележи, че разпространението на невярна информация е един от най-умело и често използваните средства за воденето на война. Целите могат да бъдат най-различни, от заблуда на противника до създаване на фалшив образ за него в обществото. Способите за това са най-различни, като започнем от представянето на напълно измислени факти и стигнем до споделяне само на части от истината, която да подхожда на желаните цели. В днешно време, дезинформацията може да бъде използвана както за военни, така и за политически, финансово-икономически и психологически цели. Проблемът е, че все по-често обекта на тези действия е обикновеният човек, който изключително лесно може да бъде повлиян да вземе определено решение чрез интернет пространството без дори да го осъзнава.

Логично е да се изведе заключението, че медиите представляват четвъртата власт в повечето държави, заради изключителното им влияние върху формирането на общественото мнение. Човешката неутолима жажда за информация и знания винаги ще поддържат популярността на средствата за масово осведомяване. Проблемът се корени в зависимостта на медийното пространство от държави, научни центрове и институти с частно финансиране, терористични организации като Ислямска държава и Ал Кайда, и журналисти.[3] Изброените субекти активно полагат усилия за разпространяване на фалшиви новини с най-различни мотиви. Ако вземем държавите например, причина за целенасочено разпространяване на дезинформация може да бъде политическо и икономическо влияние в определен географски регион.

Известно е, че организации като Ислямска държава използват социалните мрежи като средство за набиране на поддръжници и разпространение на идеите им. Именно чрез Фейсбук, те успешно планират и ръководят осъществяването на атентати в държавите в Западна Европа и САЩ. Често хората, към които насочват своята пропаганда са граждани от арабски произход между 15 и 30 години. Именно в този възрастови диапазон е по-лесно да привлекат хора към „свещената кауза“ и да ги убедят да извършат терористични атаки в едни от най-населените европейски градове. Липсата на механизъм, който да следи за подобни действия в социалните мрежи наистина излага на риск хиляди потребители. Засега Фейсбук и Инстаграм, едни от най-често използваните интернет платформи, разчитат единствено на функцията докладвай за ограничаване и премахване на публикациите с неприемливо съдържание. Това означава, че въпросните мрежи прехвърлят голяма част от отговорността на самите потребители за поддържане на благоприятна онлайн среда, в която да отсъстват насилие, език на омраза, порнография и т.н.

Редица журналисти целенасочено публикуват статии с оскъдни факти и преобладаващо пристрастие за успешно постигане на манипулация.[4] Хилядите различни гледни точки, които са слабо подкрепени със стабилни аргументи целят изцяло дестабилизиране на обществото. Множество автори използват медийното пространство за пропагандиране на определени възгледи, вместо за представяне на един независим поглед върху дадено събитие. По този начин се създава разделение между хората, тъй като едни сляпо вярват на всичко написано, други са строго против прочетеното, а трети напълно губят доверието си в медиите.

Според Индекса за медийна грамотност, България се нарежда на последно място в Европейския съюз за 2021 г.[5] Въпросната класация, която обхваща 35 европейски държави, изразява доколко населението на съответната държава разпознава фалшивите новини. На челни позиции са Финландия, Дания, Естония, Швеция и Ирландия. Ниският резултат на страната ни се определя от ниския процент на грамотност в изследванията на PISA, оценките за свободата на медиите в класациите на Freedom House и на ,,Репортери без граници” и данните за ниско доверие между хората. Следователно въпросното проучване показва, че българското население има един от най-ниския потенциал да устои на влиянието и последиците от разпространението на дезинформация в Европа. Ако желаем страната ни да се покачи в класациите, то е необходимо да се вложат средства в подобряване на образованието, подпомагане на независимостта на медиите и предприемане на действия към разкриването на фалшивите новини в публичното пространство.

В книгата „Фалшивите новини“ е приложен алгоритъм от 7 въпроса, които всеки може да си зададе, ако иска да достигне до заключението доколко една статия е истинна.[6] В нея се определят три вида фалшиви новини – частично невярна, невярна и преувеличена или погрешно представена, затова е важно да обръщаме внимание на логическата връзка между всеки аргумент, когато четем статии в интернет. Първият въпрос, който трябва да се запитаме e достоверен ли е източникът. Всеки може да достигне сам до отговора, след като оцени сайта, неговия дизайн и URL адрес. Това става лесно, когато го сравним с официален източник. Често измамни сайтове използват домейни/уеб адреси близки до тези на официалните медии в интернет пространството и единствената разлика е 1 буква. От значение е също да потърсим дали се посочват целите на сайта и дали предоставената информация в раздели „За нас“ и „Контакти“ се отнася за реални личности. Най-важното е човек да е бдителен и критичен и да търси доклади, които съдържат сайтове с регистрирани злоупотреби.

Следващият въпрос е свързан с автора. На тази втора фаза е необходимо да идентифицираме кой е написал статията. Обикновено журналистите прекарали доста време в събиране на материали и изготвяне на независим анализ, пишат своето име, а понякога и добавят повече информация за себе си като образование, настояща заетост, възраст и академични заслуги. Съществуват обаче и статии без автор, или още наричани „журналисти“ в сянка. Те обикновено публикуват в сайтове, които са създадени с целта да пропагандират определени ценности и мнения. В своите трудове, те използват предимно информация, която подхожда на техните виждания и рядко описват противоположната гледна точка. По този начин дадена ситуация се представя само от един ъгъл и читателят е лишен от възможността сам да заеме определена позиция.

Третият въпрос от изключителна важност е свързан с определяне какво е съобщението. Редно е да се запитаме дали даденият проблем е разгледан независимо, като са представени няколко мнения. В търсенето на отговор, читателят е нужно да бъде бдителен и критичен, както и внимателно да проследи логическата последователност на целия текст и доколко е информативен. Ако някъде се появи неяснота, липса или двусмисленост на определени факти, то тогава наистина трябва да преценим дали да се доверим на всичко написано. Все по-често средствата за масова комуникация се използват за предаване на някакво послание. Наблюдават се злоупотреби като се увеличават статиите, съдържащи лични мнения, отколкото представяне на научно подкрепени тези относно конкретен политически, икономически или военен проблем.

Следващите два въпроса от въпросния алгоритъм се отнасят за снимкови и видео материали, които се използват като част от редица статии. Съществуват множество сайтове, чрез които всеки може да провери автентичността на снимки или видео. Други платформи също дават възможността да се провери произхода на съответните материали, дали са били използвани в други сайтове и кога са били публикувани за първи път. Известно е, че с нарастващото технологично развитие става все по-лесно манипулирането и променянето на снимки и видеа. Именно лесната им подмяна е една от причините подобни изображения и видеоклипове да не се допускат като доказателства пред съда.

Един интересен пример от 2015 г. е скандалът, който се оформи около видеозапис от срещата на лидерите в Минск за прекратяването на войната в Украйна. В множество сайтове бе публикуван кадър, в който се представя една меко казано конфузна ситуация. На записа се вижда как Президентът на Беларус Александър Лукашенко „дърпа стола“ преди Президента на Русия Владимир Путин да се настани, както са озаглавени повечето статии. Именно сензационното заглавие привлича вниманието на хиляди потребители във виртуалното пространство. Всеки внимателно наблюдаващ видеото може да забележи, че всъщност то е подправено, като записът е излъчен отзад напред. В заден план ясно се вижда как един от представителите на срещата върви на заден ход, което не отговаря на реалността. В действителност, Владимир Путин придърпва стола си, за да седне, докато Ангела Меркел, Канцлер на Германия, и Александър Лукашенко разговарят непосредствено зад въпросния стол. Повечето клипове са успешно свалени от мрежата, след разкриването на неистинния видеозапис, но въпреки това статиите още могат да бъдат намерени в десетки сайтове. „Една лъжа, повторена 100 пъти, става истина.“ е широко известна фраза, която се приписва на Йозеф Гьобелс, министър на пропагандата в нацистка Германия, и може да бъде използвана със същото значение, с каквото е била ползвана и средата на миналия век.

Друг въпрос, който е редно да си зададем касае датата и мястото, които са използвани за описване на дадено събитие. Всяка медия се стреми бързо да проучи случилото се и да излъчи репортаж преди своите конкуренти. Този подход все по-често довежда до използване на неточни данни, поради липса на време, невъзможност да се проследи от първо лице историята и да се заснемат необходимите снимкови или видео материали. Понякога журналистите предпочитат да заемат от някъде съответните изображения или записи, които да подхождат на темата. В разследване на „Господари на ефира“ разкриват как един от най-популярните телевизионни канали в България БтВ използва един и същи видеоклип за изобразяване на две различни събития. Въпросният запис е включен в два репортажа касаещи природно бедствие, случило се на абсолютно противоположни географски точки, като разликата между събитията е няколко години. Вероятната причина за това е физическа невъзможност да се набави реален видеозапис, за да бъде излъчен репортажа навреме. Въпреки десетките възможни оправдания, това създава една нереалистична представа в зрителите относно света и случващото се около тях.

Последният, но изключително важен въпрос, на който трябва да си отговори всеки е защо се публикува определена статия. За достигането до някакво заключение дали да се доверим на материал, който ни е попаднал в мрежата е нужно да се запитаме за целта на статията. Вариантите са най-общо два, авторът цели да информира или да манипулира. Имайки предвид предходните въпроси, човек лесно може да заеме собствена позиция и да реши доколко да повярва на написаното. Крайната оценка е строго индивидуална. Правилен отговор няма, а и не е нужно да има. Всеки поема отговорността да бъде критичен и дори подозрителен, ако цели да достигне до сърцевината на една дадено събитие и да прецени за себе си доколко е независим въпросният анализ.

Като заключение е правдива тезата, че интернет пространството е превърнато в идеално място за манипулиране на общественото мнение, създаване на психоза, разпространение на дезинформация, привличане на последователи, подпомагане на терористични организации и влияние върху поведението на хората за постигане на определени политически цели. Опасността от дезинформация и в частност от фалшивите новини ще продължава да бъде активно дискутирана тема, тъй като средствата за борба с нея зависят предимно от крайната преценка на всеки човек. Въпросът дали интернет пространството трябва да бъде регулирано чрез приемане на определено законодателство е тясно свързан със свободата на изразяване. Всеки един закон насочен към справянето с фалшивите новини може преднамерено да бъде използван като начин за налагане на цензура. Затова съветът на множество експерти е читателите на медийни платформи онлайн да бъдат критични и винаги да проверяват няколко мнения по въпроси, които им се струват некоректно и непълно представени. Според бившия продуцент в CNN и ABC NEWS, Франк Радис, потребителите сами трябва да осмислят всяка информация и да преценят доколко да вярват на нея.

Автор: Биляна Борисова


[1] Фалшивите новини, като част от хибридната война. Списание ISSN 2535-0838 за

„Информационна сигурност“. [онлайн] Postvai.com.  [Прегледан 25.04.2021]. Достъпно от: https://postvai.com/fake/hibridni-falshivi-novini.html

[2] Фалшивите новини, като част от хибридната война. Списание ISSN 2535-0838 за

„Информационна сигурност“. [онлайн] Postvai.com.  [Прегледан 25.04.2021]. Достъпно от: https://postvai.com/fake/hibridni-falshivi-novini.html

[3] Николов, Симеон. Дезинформацията като заплаха за сигурността. [онлайн] Expert-bdd.com [Прегледан 25.04.2021]. Достъпно от: https://www.expert-bdd.com/index.php?option=com_content&view=article&id=2172:2019-06-18-11-19-07&catid=14&Itemid=39

[4] Николов, Симеон. Дезинформацията като заплаха за сигурността. [онлайн] Expert-bdd.com [Прегледан 25.04.2021]. Достъпно от: https://www.expert-bdd.com/index.php?option=com_content&view=article&id=2172:2019-06-18-11-19-07&catid=14&Itemid=39

[5] Индекс за медийна грамотност 2021. [онлайн] Osis.bg [Прегледан 25.04.2021] Достъпно от: https://osis.bg/?p=3749

[6] Димов, П., Иванов, Ел. Фалшивите новини. Разпознаване на фалшивите новини и дезинформацията в съвременната хибридна среда за сигурност. София: Военна академия „Георги Стойков Раковски“, 2020.

Comments are closed.

  • Архив

  • Колектив

    Отговорен редактор:
    Даниела Стоянова

    Заместник редактор:
    Дани Иванова

    Редакционна Колегия:
    Волен Русев
    Цветелина Василева
    Константин Костадинов

  • Контакти

    Адреси:

    София – ул. “Румен войвода”
    Варна – ул. “Панагюрище”
    Хасково – бул. “Раковски”

    Телефон: 0888476763

    e-mail:ngoyoungreporter@gmail.com
    prycenter@mail.bg