В навечерието на 24 май, когато възторжено говорим за просвета и култура, няма как и да не отбележим проблемът с неграмотността в България. Всяка година излизат нови и нови научни доклади и статистики от институции като ООН, PISA, Евростат, МОН, НСИ и други, които показват ужасяващи резултати. България е сред държавите-членки на Европейския съюз, които са най-неграмотни и които заделят най-малко средства от държавния си бюджет за образование. Пандемията от COVID-19 също даде своя принос към тази тенденция. Образователната ни система се оказа неподготвена, за да премине към новата реалност – дигитализация и дистанционно обучение, което от своя страна остави хиляди ученици без достъп до качествено образование.

Тенденцията към неграмотност, особено сред младите българи, говори за сериозни проблеми, залегнали дълбоко в образователната ни и социалната ни система. Статистиките показват, че децата от по-бедните семейства и райони в България, които учат най-вече в масовите училища имат значително по-лош успех в сравнение с децата от по-богатите семейства и елитните държавни училища. Според доклад на МОН се оказва, че българският език е чужд за голяма част от учениците между първи и трети клас, което се явява допълнителна трудност при усвояването му.

Друга причина, която задълбочава проблема, е все по-голямата разлика в образователните практики между училищата в големите градовете и тези в провинцията. Разминаванията водят до различното усвояване на материала и съответно до различни изисквания към учениците от страна на учителите. Всички тези фактори затрудняват контрола върху образователната система, и въпреки закона за задължително образование, близо 38% от българчетата не завършват, а една трета от тях дори не посещават училище.

Друга негативна тенденция е понижаването на интелигентността на нацията, където българите, които доскоро заемаха челни места в класациите. Докладът на Nation IQ Scores показва, че днес българите са едва на 47-мо място. Този факт отново се преписва върху западащото състояние на образователната ни система. Числата сочат, че България е на първо място по неграмотност в ЕС, като 41% от учениците до 16 години са неграмотни. Според доклада на ЕК, процентът на хората със затруднения при четене у нас е най-висок за целия ЕС.

Един от най-скритите, но и опасни проблеми, засягащи българското образование е масовата функционалната неграмотност. Според проучване на PISA през 2020 едва 53% от 15-годишните ученици са функционално неграмотни, а едва 9% от тях различават факт от мнение. Тези резултати са обезпокоителни и не предвещават нищо добро за бъдещето на страната, тъй като неграмотните поколения вече са се влели в обществото ни. Причината за задълбочаването на проблема е, че образователната ни системата в продължение на години забавя налагането и възприемането на фундаментални за образованието ни промени.

Последиците от функционалната неграмотност могат да бъдат фатални. Тя се изразява в неспособността на човека да чете, да пише, да смята и да разбира на такова ниво, че да се справя в училището и в работата си. Това ще рече, че функционално неграмотният човек няма да може да прочете един текст, да разбере информацията в него и да я приложи в практиката.

Фактите сочат, че функционално неграмотните имат по-нестабилно здраве и съответно живеят по-кратко. Също така е по-вероятно те да са безработни, съответно да живеят в бедност и това от своя страна да ги подтикне към извършване на престъпления.

Тази негативна тенденция води до един важен извод – качественото образование в България не достига до всички деца. Но това не е и единствената причина за негативните резултати. Коренът на проблема се крие дълбоко в основите на образователната ни система. Истината е, че за голяма част от днешните деца, училището вече не представлява интерес като място за смислено учене и развитие. Повечето от тях твърдат, че извличат много повече полезни знания в различни дейности извън училище, както и от интернет пространството.

За жалост, образователната система у нас все още държи на старите си изисквания — зубрене и възпроизвеждане на уроци и текстове, седене мирно на чин в продължение на часове и посещаване на частни уроци, когато наближат матурите. Всичко това е нелогично на фона на днешния свят, където подобни правила не важат и въпреки, че започват да се появяват иновативни училища с нови програми и електронни учебници, както и по-високи заплати и свобода за учителите, системата не се променя. Причина за това е нагласата на учениците, учителите и родителите, която си остава същата.

За да може българското образование да настигне реалността на 21 век, реформите трябва да бъдат бързи, навременни и ефективни. Общите усилия от страна на учители, родители и ученици също имат своето голямо значение при справяне със ситуацията.

  Нужно е да се разбере, че образованието трябва да развива умения и компетентности за реализация, а не само предметни знания. Най-логично е системата да измерва не само на фактологическите знания на учениците, но и техните умения при провеждане на национални външни оценявания и матури.

За да се постигне това трябва да се променят училищните програми, училищната среда и начинът на преподаване. Нужно е учителите да помагат и подкрепят всяко едно дете в това да развива своя собствен талант и потенциал, както и да го учат на гъвкавост и адаптивност към заобикалящата го среда. Също така родителите трябва да започнат да се интересуват не толкова от работата на учителите, колкото от това дали училището готви децата им да се справят с живота. От своя страна институциите трябва да вземат мерки за по-добро финансиране на образованието, както и подобряване на качеството на услугите, които предлага образователната система.

Важно е обществото ни да осъзнае, колко е важна грамотността за бъдещето на страната ни, тъй като отговорността за този проблем е възложена на всички нас. Следващят път, когато сме недоволни от резултатите на изборите, от лошите ремонти и строителни дейности, от корупцията на всички нива във властта или от неспособният ни колега, който само пречи на работата ни, трябва да си дадем сметка за сериозността на проблема. Разбира се, че резултатите няма как да се подобрят от днес за утре, но чрез общи усилия и постоянно алармиране около темата за грамотността и чрез правилния подход към учениците, тази тенденция може да стане малко по-положителна.

Източници:

http://copuo.bg/upload/docs/2019-12/PISA_2018_3.12_2019.pdf?fbclid=IwAR1RCJV0cdL-lIp09sQVo7SLeKYJQa-6s0f4pfAaJkarpVum5Oma82AnQMU

СТАТИСТИЧЕСКИ ПОГЛЕД КЪМ ОБРАЗОВАНИЕТО
ИЛИ НЯКОИ ПРОБЛЕМИ НА ОБРАЗОВАТЕЛНАТА СИСТЕМА И НА
ИНФОРМАЦИОННОТО ОСИГУРЯВАНЕ НА НЕЙНОТО УПРАВЛЕНИЕ от Стоян Баев

Текст на Таня Марковска