Днес е един от най-хубавите православни празници – Възкресение Христово, Великден. Денят, който въплъщава в себе си най-голямата тъга и радост в едно. Разпятието, смъртта, Възкресението – тържеството на живота над смъртта. И символ на това е малкото цветно яйчице – носещо в себе си  живота. Традицията за изписване на яйца е древна, но в  съвремието я свързваме с Възкресението. Това е един от онези религиозни празници, който събира и сближава семействата.

Традиционно на Великден роднините се събират за празничен обяд или вечеря, като всяка къща е предварително почистена и украсена, а хората се обличат с нови дрехи – символ на новия живот през пролетта и възкресението на Христос.  Празникът се празнува цели три дни, през които хората не работят, а в продължение на цели 40 дни след Великден православните християни се поздравяват с „Христос Воскресе!“ и си отвръщат с „Воистину Воскресе!“

Емблематична за празника е великденската трапеза, която трябва да е богата, но трите основни елемента са яйцата, козунака и агнето.

Всяка година традицията повелява яйцата да се боядисват на Велики четвъртък или в Страстната събота по изгрев слънце, както и да се приготвя и  традиционния обреден сладък хляб за християнството.

В миналото яйцето често пъти се е асоциирало с Вселената. Всъщност още през IV в. консумирането на яйца по време на пости е забранено. Но през пролетта кокошките снасяли най-много, затова хората започнали да ги варят, за да ги запазят за по-дълъг период от време. Яйцето често пъти се е разглеждало като символ на прераждането през пролетта, а с възникване на християнството започва да се възприема като символ на раждане на човека. В православния християнски свят яйцето се използва като специално великденско поздравление, а в католическия боядисаните яйца се крият от децата, които трябва да ги намерят.

Боядисването на великденските яйца е един доста забавен процес, който сближава млади и стари. Традиционно винаги първото яйце трябва да бъде обагрено в червен цвят, като с него се прави се кръст по челата на дечицата в семейството, за да може да са здрави и румени през годината. Това яйце се слага пред домашната икона, заравя се в средата на градината или се пази някъде в дома до следващия Великден. След точно една година се чупи и ако се е запазило и не е развалено, тогава домът ще се радва на радости и благополучие през идната година. Старото яйце не се изхвърля, а се заравя някъде близо до дома. Яйцата винаги се боясват от цялото семейство разноцветни, като се експериментира с нови идеи и техники- с естествени бои, украсени с цветя преди да ги пуснем в боята, рисувани с восък, с използване на желатин преди боядисването, поръсени с бляскави частици, с налепени върху тях различни детайли или пък използвайки памук, като върху него се слагат от всички цветове и се получават едни доста приятни комбинации от цветове, които особено много се харесват на малчуганите. Това е перфектното време, в което всички можем да творим и да се цапаме с боички заедно.

Другата част от подготовката за празника включва приготвянето на Великденския козунак, който символизира тялото на Христос, в деня на Страстната Събота. В миналото на българската трапеза се е месел традиционният обреден хляб. Първият козунак за Великден е омесен от френски хлебар през XVII век, но на родна земя той навлиза сравнително късно – едва през 20-те години на XX век. Традицията за сладкия хляб се появява първо в градовете, измествайки традиционния (колак, пармак, кравай), като той е продукт на външни влияния и градската култура. Това е също, както боядисването на яйцата, един доста приятен обичай от празника, който доста домакини правят в своите домове. Добрият козунак е този, който е т.нар. „ на конци“.

А защо агнешкото е също един от важните компоненти на празничните обичаи? Исус Христос е представян като Божи агнец и агнето се свързва с неговата смърт, защото е жертвано в деня на Възкресението, той е невинен и безгрешен и очиства греховете на света. Легендата разказва, че дори и на кръста не му счупили коленете, както правели с всички, за да го запазят цял като жив агнец.

Обичайно вечерта преди полунощ в събота се отслужва тържествено богослужение, като точно в полунощ свещеникът обявява Възкресението с думите „Христос Воскресе“. При обявяването на Възкресението, свещеникът изнася запалена свещ с огън от Божи гроб, от която всички присъстващи палят своите свещи. С тях, църквата се обикаля три пъти за здраве и щастие. След като човек се прибере в дома си, със същата свещ в ръка се обикалят всички стаи, с молитва към Господ да пази този дом. Накрая тя се прикрепя пред прага на вратата и там изгаря.

На Великден се поздравяваме с думите „Христос воскресе!“ и в отговор отвръщаме с „Воистина воскресе!“.

Традиция е на Великден семейството да прекара деня заедно. Като празничната трапеза обичайно се състои от зелена салата, великденски яйца, печено пълнено агне или пиле и козунак. Много интересен и забавен момент в българската великденска традиция е боренето с яйца. В “чукането с яйца” всеки преживява символична борба за победа и ритуал за здраве през цялата година. Всички се „чукат“ с червени и шарени яйца за здраве. Който излезе с най-здравото яйце, т.е. бореца, ще се радва на много щастие, сполуки и отлично здраве.

Автор: Юлиана Здравкова