За жителите на градовете думата природа обикновено е свързана с представи за величествени планински гледки, езера, ливади, девствени плажове, красиви поточета или буйни реки. Поради това и съпричастността към грижата за опазването на природата и биоразнообразието остава встрани от ежедневните ни ангажименти.
Природа в най-широкия смисъл на думата означава естествената среда, материалния свят. Латинската думаnaturaозначава естествени неща, неща от естествен характер. В рамките на различните употреби на понятиетоприрода може да се отнася както за царството на различните видове живи растения и животни, така и за процесите, свързани с неживи обекти – геоложките и метеорологични процеси на Земята.
Понякога понятието природа се използва и за обозначаване на околната среда или дивата природа, която не е засегната съществено от човешката дейност. В този контекст изработените от хората предмети и взаимоотношенията между хората не се разглеждат като част от природата. Тази по-стара представа за природата, която остава разпространена и днес, разграничава естественото от изкуственото, под което се разбира всичко, създадено съзнателно от човека.
Днес градовете заемат 3% от сухоземната територия на Земята и в тях живее малко над 50% от населението на планетата. Според прогноза на ООН през 2050г. броят на хората, живеещи в градове, ще достигне 6,3 милиарда души. Проучване сред 147 града по света, проведено от Националния център за екологичен анализ и синтез „Санта Барбара”, се опитва да намери отговор на въпросите какво се случва с биоразнообразието, когато градовете се разрастват и има ли място природата в градовете.
Според данните от проучването в градовете се срещат 92% по-малко птици и 75% по-малко растения отколкото в подобни региони, които все още не са застроени. В същото време обаче биоразнообразието не се губи напълно и зелените площи в различните градове придобиват свой уникален облик в зависимост от географския регион и културните особености на населението. В Индия например кравите и слоновете могат да се срещнат и в най-оживените градове. В Кейптаун, Южна Африка, процъфтява популацията на бабуини, която се е увеличила от 365 през 1998 на 475 през 2011г. В САЩ често срещани в крайните квартали на Чикаго са койотите, а в щата Невада в градовете нерядко се появяват мечки. Оказва се, че в някои случаи градовете могат да помогнат за оцеляването на някои видове животни, като им осигурят източник на храна и вода. Например тежката и продължителна суша, която засяга района на Раджастан, Индия, през 2000г. води до намаляване на дивата популация на вид маймуни наполовина, докато живеещите в града маймуни от същия вид остават незасегнати.
Животът в градовете обаче малко или много променя дивите животни и птици, които са принудени да се адаптират към новите условия, за да оцелеят. Освен хранителните си навици, много животни променят и режимите си на сън и будуване и стават по-активни нощем, когато има по-малко хора и трафик и те могат да излязат спокойно в търсене на храна. Птиците също използват интересни тактики, за да оцелеят – големите синигери в градовете пеят по-високо и по-бързо, за да надвикат уличния трафик, а черните мармозетки в Бразилия гнездят само по дървета, където трудно биха се покатерили домашни котки.
Разширяването на градовете през следващите години е неизбежно, но това, което може да бъде направено, е при планирането на това разширение да се отчете като фактор и дивата природа и опазването на биоразнообразието. Важно е в градовете да останат достатъчно „зелени острови”, които да дадат подслон на уникалните местни видове, да осигурят коридор на мигриращите птици, но също така и да бъдат място, където жителите могат да се докоснат до природата в естествения й вид и да научат повече за нея, за да започнат да я ценят и защитават.
Камелия Димитрова
